Приказка за буквите, словото и чувствата… Честит 24-ти май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

Приказка на ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, гр. Ветрен за буквите, словото и чувствата

Това е една различна приказка от обикновените. Тя е за „тук и сега”, а не за „там и тогава”. Ще бъде обикновена приказка за потомците, идните поколения. Тогава ще започва с „имало едно време”. Сега започва с:


Има в наши дни основно училище в гр. Ветрен. Училищната общност в него се организира да отбележи тържествено Празника на българските букви, слово и култура – 24-ти май. За съжаление вече две години подред трудно се провеждат такива големи събития, а много пъти дори се отлагат. Трудно е на българите да се съберат заедно на този най-български празник, когато им е забранено да се доближават, ръкуват, прегръщат… Причината е нашественикът, който нападна света и човечеството – неканен, невидим, непредвидим, нежелан враг. Той се появи, за да раздели хората, да ги отслаби, налагайки принципа „разделяй и унищожавай”! За радост тази зла напаст не можа да отнеме най-важното, най-ценното за българската идентичност – буквите, думите, словото. Българската мелодична реч се лее изпод маски, шлемове, достига до всеки българин през глобалната мрежа. Втора година учениците от училището във Ветрен учат, слушайки тази реч от учителите си често онлайн, от дистанция. Две години на физическо разделение! Но хората така са устроени, че успяват да компенсират отнето или с намалени функции сетиво. Ученици и учители в това богато на история училище, компенсираха физическата отделеност с емоционална заедност, чувствена свързаност. Както никога преди, точно като всички хора, те имаха нужда да вербализират емоциите си и да изпращат тези чувствени послания един на друг, помежду си.
Във ветренското училище, чийто патрон и закрилник са самите създатели на магичните азбуки – глаголица и кирилица, Светите братя Кирил и Методий, словото продължи да се лее и предава знания, емоции, чувства през електронните устройства, и тази учебна година. Ученици и учители си предаваха думи и послания на благодарност, обич, прошка, изразяваха разбиране, оказваха подкрепа – най-светлите и силни човешки чувства и емоции. Те бързо изтриваха от съзнанието им, мимоходом преминали кратки негативни преживявания. Нищо в света не е само хубаво, идеално. С него редом върви и нехубавото, неприятното (събития, емоции, нашественици), което е нужно, за да бъдат оценени хубавите, красивите, милите, приятните неща. Светът е дуален. Емоциите, чувствата, постъпките на хората – също. Важно е човек да е осъзнат за тези процеси и да се старае да се изпълва с Любов и Светлина, като бързо се изчиства от Негативност и Тъмнина.
Тази осъзнатост и старание положиха всички от училищната общност на град Ветрен. През сумрака и трудностите, създадени от вирусния нашественик, учители и ученици вървяха смело напред и осветяваха пътя си с пътеводната светилна на техните пазители Светите братя Кирил и Методий. Вървяха заедно напред, свързани енергийно със здравите приятелски и колегиални нишки на търпението, помощта, подкрепата и любовта.
Трудна учебна година за всички, но спасена от буквите, словото и чувствата. Хората продължиха да чувстват, да говорят, да пишат. В Основно училище „Св.Св. Кирил и Методий”, в гр. Ветрен педагогическите специалисти целенасочено положиха усилия за развиване на емоционалната грамотност на учениците, освен на интелектуалната. Защото социално-емоционалната компетентност и умения на учениците са гаранция за повишаване на училищната им мотивация и предметната успеваемост. Умението да разпознават собствените си нужди и чувства, както и тези на другите, умението да общуват помежду си неагресивно, умението да дават позитивна обратна връзка и да решават конфликти, помагат за повишаване на груповата сплотеност и чувството за благополучие в училище. Учителите ги възпитаваха и развиваха у своите дечица чрез интересни интерактивни ролеви игри и методи. Така всички класове си създадоха Девиз и Лого, написаха Приказка на класа, определиха Ъгли на емоциите, започваха и завършваха часовете с Емоциометър, отчитаха успехите си чрез табла или с морални наградки – медалчета, бухалчета и други. Заедно изработваха вкусни печива и черпиха с тях другарчета от други класове. Изпращаха си послания на любов и привързаност. Така чрез буквите, словото и чувствата не позволиха на вирусното бедствие да ги отслаби и разедини. Обедини ги силата на Божествените букви и слово, чрез които изразяваха своите човешки чувства и емоции.
На този 24-ти май, доволни, щастливи, усмихнати, изпълнени с Любов и Благодарност към Светите братя, всички тържествено пеят „Върви, народе възродени, към светли бъднини върви…”! И днес, на най – българския празник, просветителите в това светло, чисто, красиво училище заложиха на най – българското чувство – патриотичното. Тържествената програма – спектакъл повдигна духа на българските ученици и учители, чрез прослава на българския род и родина!

Честит Празник на Буквите, Словото и Българската просвета и култура, скъпи учители, ученици, родители!

„Напред, науката е Слънце…!” Напред, за да бъдем! И да пребъдем!

24.05.2021г.

2 Replies to “Приказка за буквите, словото и чувствата… Честит 24-ти май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост”

  1. Мира Сендрева says:

    Имате страхотно училище , всеотдаен учителски екип и прекрасни дечица ! Честит празник на всички ! Продължавайте смело напред укрепвайки българските традиции и родолюбие !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *